Добре дошла, зима!

Новогодишен спомен

Някога зимите бяха дълги, с много сняг и студ. Може на мене така да ми се е струвало защото съм била малка. Да, нямаше и вируси, тогава настивахме. От игра на пързалката, от бой със снежни топки или правене на снежни човеци. Както беше споменал някой тия дни, нямаше и непромокаемите днешни дрехи, та се връщахме в къщи „мокри до кости”. Тогава майките ни първо събличаха тежащите от ледена вода дрехи, после ни нашляпваха едно хубаво задето сме играли доста над разрешеното време в студа и снега и чак тогава започваха лечението ни. Разтривка с ракия „първак”, напушване с бял и лют дим от посипана върху живи въглени захар, /при което ние викахме колкото сила имаме и се дърпахме, а димът влизаше още по-дълбоко в зачервените ни гърла и си вършеше лечебната работа/. После ни правеха компрес на гърлото пак с вездесъщият „първак”, накапан върху серява вълна /това е непрана овча вълна/, върху нея слагаха парче вестник и бабината кърпа здраво вързана около вратлето ни „на компрес.”. Естествено, че глътвахме задължителният байер аспирин, защото с него се лекуваше всичко, той беше панацеята тогава. Напълваха добре печката с дърва и ни завиваха до брадичките с дебелият вълнен юрган. На сутринта бяхме като нови, здрави и готови за нови подвизи.

Та в една такава зима, точно преди Нова година имах нещастието да настина и да се разболея. Снегът беше  натрупал, пъртините из селото бяха дълбоки, едва се виждах когато отивах на детската градина. Майка ми реши,че ще постоя няколко дена в къщи. Имало време до Новата година, ще отида на градина. Минаха болничните дни и аз най-после пристигнах в детската градина. Приятелките ми веднага ми разказаха,че подготвяме програмата вече, че стихчетата са раздадени. Репетира се всеки ден. Най-интересното в надпревара ми разказаха: другарката Дора е правила избор /тогава не беше кастинг/ на дете, което ще дирижира една от песничките. Днес ще изпита и мене дали мога да се справя. Тогава ще реши кое дете ще бъде диригент на първата песен, с която ще започне нашата малка програмка.

Без дори да ми дойде на ум или да предположа след прегледа бях избрана аз. Другарката ми показа как се прави, опитахме, получи се много добре и аз бях определена за диригент на малката ни група.

По това време тържеството за Нова година се правеше в читалищния салон. Децата изнасяха програма, а възрастните от селото бяха публиката. В салона се правеше огромна елха. Вълнуващо и интересно беше. Програмата откривахме ние, децата от детската градина, после се редяха номерата на учениците от училището.

Моята майка беше скопосна жена, с изключителен усет към красивото. Тя реши,че не мога да изляза да дирижирам облечена как да е. Тогава бяха бедни времена, все още нямаше толкова стоки по магазините, а и да имаше, кой ще ти дава пари за официално облекло на шестгодишно дете. Дреха, която ще се облече веднъж и после ще остане неупотребявана. Майка умееше да шие дрехи, имаше шевна машина в къщи и ми спретна красива рокля. Нейна леля живееше в Америка. Понякога изпращаше колети с дрехи. Властите не позволяваха тези дрехи да са нови, непременно трябваше да са употребявани, дори скъсани. Тогава лелята се беше изхитрила и изпращаше красиви, почти нови дрехи, които умишлено повреждаше. Срязваше в някой край полата на рокля или пък правеше петно от кафе на място, което може да се изреже лесно и дрехата да се употребява или преправя. Та от такава рокля, тъмно-червена на бели дребни цветенца от памучно кадифе, майка ми уши рокля. Красива. Имаше и едно парче копринено кадифе, лилаво-червено, едноцветно,от което тя направи якичка, маншети и облече копчета. Тези копчета заши  за декоративна украса  предницата и на ръкавите от китката до лактите. От същата материя съши коланче. Роклята стана за чудо и приказ.

Дирижирах песента „Тихо се сипе първият сняг” /вярвам,че се усмихвате и си я спомняте всички/, бях щастлива. После много майки идваха при нас да видят роклята, да питат майка откъде е платът, коя шивачка я е ушила и ме въртяха на всички страни за да я огледат добре.

След програмата възрастните разместиха столовете, сториха място за игри на нас децата, извадиха сладкиши, които бяха изпекли и донесли. Започна голямата игра и олелия, черпене със сладки, пуканки, музика от акордеон, после идваха дядо Мраз и Снежанка.

Какво по-голямо щастие за децата от новогодишно тържество.

Ето така, преди много години най-неочаквано станах за няколко минути диригент и красавица с интересна рокля.

Това новогодишно тържество не забравих до днес, въпреки годините, изминали оттогава.

Честита Нова година на всички.

Милка Маркова