Не ми е хрумнало на мене това
заглавие. На трети март случайно засякох предаване по българска телевизия с
такова заглавие. Разказваше за българите по света. Как празнуват националният
празник. Как се веселят. Пеят народни песни, играят хора, правят малки
фестивали. Едни в църкви, други в български клубове, трети в паркове на
определени места. Наистина „малки Българии“ както се изрази една българка. Друга
пък разказваше как американци, интелектуалци, са пожелали да учат наши хора и
народни песни, заинтересувани от неравноделните ни тактове. Считали за
престижно да ги усвоят.
Слушах и гледах всичко това, което
е много интересно и приятно, а то породИ други мисли. Мнозина от нас се отнасят все още скептично към
откритията, които ни се поднасят за българите и България в миналото. За
запазените български топономи, за села, градчета, планини, носещи името българи
или България. Струва ни се, че е напъни, понякога сами се иронизираме, че
заприличваме на македонците - навсякъде ни се привиждат български следи.
Това предаване говори друго. Ето
как се запомня присъствието на българите по света, в различните му части, дори
зантънтените, как остава името и спомена. С духовното, което носим у себе си. С
песните си, игрите, приказките, легендите, Духа. Затова и се мъчат да ни
затрият, защото и без държава, без количество народ, без завоевания и владения,
само с Дух оставяме българското навсякъде. Не е необходимо да се налагаме и
доказваме, нас просто ни помнят. Достатъчно е да се съберем десетина българи и
да тропнем едно хоро, да изпеем песен „от едно гърло два гласа“, да раздиплим
носиите си, да грейнат, да се засмеем, да поговорим напевно и да напишем нещо с
българската азбука. Всичко това остава в спомена на другите.
Да, наистина, малки Българии
създадени тук и там, като светещи точки по света. Нека ни разединивят, ние пак
сме живи, нека се мъчат да разтурят държавите ни, те пак се възраждат, нека
спорят кой поради какви амбиции ни поробил или освободил, ние пак сме тук.
Българите и Българиите. Тук, на Балканите и по целия свят.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар