Често четем сърцерадирателно написани, разбира се с хиляди
какви ли не грешки, разкази за стари хора по села и градове. Измамени,
изоставени, безпарични, болни, самотни и т.н. Обикновено заглавията са
„бомбастични“, Като „ 82-годишна баба лудо кара бъги“, или пък „Баби садят
канабис“ или…или…в момента дори не се сещам за безбройните глупости написани за
да привлекат читатели на поредната безсмислица, на поредната тъжна история.
Авторките / обикновено това са млади жени, станали с триста
зора „журналистки“/ не си дават сметка кого всъщност са срещнали в пущинаците
на Родината, с кого са говорили, какъв е този човек и какъв е бил. Старите,
отрудени от земеделска работа селски женици си заминаха от глад, мъка,
убийства,кражби, изнасилвания. Тях вече почти ги няма. Сега по селата живее
следващата смяна възрастни хора. Завърнали се от градовете в обезлюдените села,
в опустелите бащини къщи. Оставили градските си жилища на децата, за да им е
по-лесно, поне да не дават пари за нови, да не се заробват с ипотеки и кредити.
Тези бабки и дядковци са бивши инженери, физици, счетоводители, зоотехници,
геолози, историци, учители, лекари, писатели, художници, какви ли още не. Те
вече са стари хора от село. Учат се да работят в градинките, да сеят и садят за
да се издържат, че дори да пращат екологични продукти на децата си. Колкото могат. Тях интервюират
младите журналистки. Правят го с насмешка, с апломб, заглавията на тези интервюта
винаги съдържат думите „Баби, бабка, стара жена, старица,дядо, дядка“ и т.н.
Разбира се, възрастните хора не се обиждат, не се сърдят. Те вече са над
суетата и тези неща. Видели са две и двеста в житейския си път. Те самите на
младини не са и помисляли,че един ден никой няма да се интересува от това какви
са били, какво са постигнали, колко знаят, какви заслуги имат към наука,
общество и живот въобще. Те са получили своите знания с много четене, учене, с
дълго стояне в библиотеки, когато не се намираше всичко с едно кликване в Гугъл.
Следващата смяна стари хора, завърнали си по селата, в
старата Родина, където няма лъскави офиси, светлини и суета.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар