-Че то тъй ли беше по наше време? На сегашните жени им е
лесно. Иска им се мъж, готово. Само мръднат с пръстче, хвърлят поглед, оголят
гърди и готово. Знаят ги какво искат и все ще се намери някой здравеняк .
Хукват я към квартирата, я към някой хотел. Любов ли,секс ли каквото му викат и
каквото им душа иска.
-Не е тъй, Евгенийо, не е тъй - върти очи нагоре съседката й
Фани - отиват, ама сегашните мъже, мъже
ли са, а?
-Какво име да не са? - скастря я Меги - Едри, мускули,
ондулации, афтършейфове, коли. Пари най-важното - и гледа замечтано.
- Абе пари - свива скептично устни с остатъци червило по тях
Данчето - какви пари в днешните смотаняци, не виждаш ли, че жените по гурбет?
Жените навсякъде!
Евгения ги гледа със замъглени от спомени очи и унесено
взема думата пак:
-Я стигааа - провлачва - я си спомнете какви мъже бяха едно
време, а? Кога бяхме млади бяха с дълги коси, с тесни суинг панталони,
трандафор. Ония ризи разкопчани, опънали мъжки гърди, яки ръце. Като те
прихванат, че като те притиснат…еееххх!
- Права е Евгения, сегашните обръснати, гладки не можеш
разбра т,ва мъж ли е или гол охлюв. Пък едни меки ръчички, пък пръстени,че и
някои слагат безвцетен лак на маникюр. Юпита били. Бе каквито ще да са, мъжете
по нашето време бяха мъже. Нямаше гейове, нямаше мъжки двойки - цупи се Меги.
-Сега го гледаш и се чудиш туй нещо кво е - киска се ситно
Данчето - мъж ли е жена ли е. Мъжете от нашата младост си бяха мъже на място.
Всичко си им беше там и си беше истинско. Не ти трябваха вибратори, не ти
трябваха гелове. Всичко си вибрираше и не му трябваше гел, нали? - намига тя на
дружките си и още по-силно се смее.
Евгения вече е отворила лаптопа, Меги налива по още едно
студено питие, мирише на силно, качествено кафе. Следобедните сенки лениво
пълзят над малката масичка. Красив порцелан, изящни чаши, тишина и женски
приглушен смях изпълват малкото дворче на кокетната вила. Аромат на скъпи
цигари. Приятелките разглеждат сайтове, одумват видяното, отпиват от чашите и
спомените за мъжете от тяхното време ги завладяват все по-силно.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар