Добре дошла, зима!

Как дойде Новата 19…година

Току-що бяхме вечеряли. Майка раздигаше масата, дядо протегнал крака  и скръстил ръце на гърдите си почиваше на миндера. Баба седна до мене на малкото столче. Щеше да ми разказва приказка. Татко влизаше и излизаше навън. Бързо се прибираше и с него в стаята връхлиташе зимната виелица. Продължаваше да сипе сняг, беше натрупало и аз се радвах от сърце, че утре ще ме повозят на шейната. Бях малка още и не ме пускаха с другите деца, но баба или татко винаги намираха време да ме пързалят с малката шейничка. Дори понякога стъпвах на оборската лопата, хващах се за дръжката й и баба внимателно ме возеше по дворчето отпред. Ей така, като бонус както бихме казали днес.

Беше хубаво, радвах се, а близките ми бяха весели.

Някой почука на вратата. Зачудих се и погледнах към баба. Всички замряха, ослушваха се. Кой ли чука в тази виелица? Портата беше залостена, навън е тъмно, крак на чужд човек не можеше да стъпи в двора. Кой ще чука на къщната врата. Баба стана, дядо се усмихна под мустак, а майка попита: „Кой е?” Чукането се повтори. Бях малка, страхувах се, нищо, че стаята беше пълна с възрастни. Станах и аз. Майка отвори вратата, аз надникнах иззад бабините поли…Какво мислите, че видях? Най-приказното нещо на света, което до този миг бях виждала в краткия си живот. В стаята електрическата крушка внезапно изгасна. През вратата се провря малка, красива елхичка, отрупана с гирлянди от пуканки, с висящи проблясващи в станиол бонбони, с алена звездичка на върха. Свещички горяха по клоните й. Висок, стар дядо с дълга брада, очила и огромен кожух, с нахлюпен калпак влезе заедно с много сняг в стаята. Изведнъж стана тясно и мразовито. Всички наоколо се изправиха, а аз държах здраво бабината ръка и стоях все там зад нея.

-Има ли тука едно малко момиче на три годинки? - запита самият дядо Мраз, защото това беше той, дошъл с тази прекрасна елхичка у дома. Страх скова детското ми сърчице и не смеех да отговоря. Не можех да издам дори звук.

Вместо мене отговори майка. Татко ме взе на ръце и ме повдигна до елхичката. Гледахме се с дядо Мраз. Черните ми очета бяха широко отворени. Не мръдвах.

- Момиченце, ти слуша ли големите тая година. Добро дете ли беше? Научи ли някое стихче, песничка?.

Беше изключено да му отговоря. Цялата стоях вцепенена.

Отново заради мене отговори майка. Тя ме похвали,че много съм слушала, че бързо раста и скоро ще стана голямо момиче. Тогава дядо Мраз се засмя гръмогласно и каза:

-Щом си слушала, щом знаеш и стихчета тогава за тебе има подарък и една изненада. Ето, тук, в тази торбичка ти нося подарък. Изненадата е, че през Новата година ще станеш кака. Ще ти се роди братче или сестриче, а ти ще станеш голяма, ще станеш кака. Ще помагаш на баба и на мама да гледате бебето.

Дядо Мраз ми подаде торбичката, отворихме я с татко, а от нея се показа прекрасна кукла - с черна коса, сини очички, обута в червен голф и жълта блузка. Занемях от възхита. Веднага кръстих куклата Снежанка.

Дядо Мраз се сбогува с мене, с близките ми и излезе в тъмното, на студа и в снега. Замина при другите деца от махалата.

Още треперех от страх, но в ръката си държах прекрасната кукла Снежанка, пред мене на масата пукаха запалените свещички на малката елхица, която дядото остави за мен. Най-радостното и тайнствено нещо беше новината,че ще имаме бебе, че ще стана кака. Колко хубаво!

……………….

На другата сутрин когато отворих очички, майка ме погали по главата, целуна ме и ми съобщи,че Новата година е пристигнала малко след дядо Мраз. /Тогава така се наричаше у нас Добрият старец/

Милка Маркова