Света Ана
Към надвечер виелицата утихна. Заваля кротко и затрупа тихо.
Къщята приклекнаха още, пушеците от комините слязоха в ниското, пъртините една по една легнаха под снега. Нощта
прииждаше, слизаше откъм гората, минаваше между къщите, надничаше през
прозорците, наглеждаше животните и се притаяваше из дворовете.
Танаса овързана с голям
шал, обута и облечена дебело, с оборската лопата в ръка разнасяше тор из двора.
Оставяше по една лопата пред всяка врата, слагаше върху купчината по малко
слама. После драсваше клечка и подпалваше огън. Да гори докато наръси пепел и просо наоколо. Нейна
беше тая работа, утре е ден Света Ана. Тая нощ е черна и лошава. Нощ на прокоби
и черни магии. Нямаш ли защита за дома си, нищо се не знае какво те чака
утричка. Танаса имаше и момичка в къщи, булката беше бременна, всичко трябва да
е по реда си. Страшна нощ е тая, потайна. Магии лесно се сторват. Цяла нощ
врачките и баячките не лягат.
Преди малко се прибра дъщеря й. В ръка начупила една стиска
клонки от ябълката, да ги натопи край огнището. Да си види късмета: цъфнат ли
до Коледа, ще я женят другата година. Имаше си тя изгора, за него все мислеше,
прикята си гласеше.
Подпря се Танаса на лопатата, замисли се, усмихна се. Сина и
снахата дай Боже рожба ще завъдят скоро. Нареждаха се работите. Почитаха я
децата, слушаха я. Ей на, утре жените работа няма да пипват. На Света Ана на
деня не се работи женска работа, че да е здрав добитъка доде отмине студеното.
Сина й пък я послуша като му рече нийде да не ходи днес,че ако закъснее по
къра, опасно е за мъжете. Той се беше наканил да иде до близката гора, да
огледа за бъдник, че ей Коледа къде е. Танаса го спря: не ходи ,бре сине, чакай
по-нататък. Недай си Боже да окъснееш, тая вечер самодивите рано излизат,
примамват окъснелите мъже, живота им отнемат с любов. Стой си тука -послуша
хеле майка си, не отиде.
Отърси от себе си снега Танаса и огледа огньовете из двора.
Тлееха пред вратите на дама, на кошарата, на кочината и курника. Тъй трябва.
Само пусто да не беше вдовица останала, чиляка си да не беше губила. Ама на, Господ
тъй отредил. Добре,че челядта й е край нея. Пък утре е Света Ана, свят ден,
празник.
Снегът сипеше, Танаса, се запъти към къщата. Отупа краката
си, подпря лопатата на стобора, отвърза огромния шал от главата си и отвори
къщната врата. Топлина и смях я посрещнаха. Домът и децата й.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар