Дар от Бога

Живееше на белият свят младо, задружно семейство. Двамата млади се обичаха, уважаваха, бяха щастливи. Вървяха ръка за ръка, рамо до рамо по пътя, който си бяха избрали. Любовта им грееше над тях, топлеше сърцата им, изсипваше цветя, звезди и красота.

Времето на влюбените  вървеше неусетно и спокойно. Имаха всичко, всичко, което пожелаеха се сбъдваше веднага. Нямаше облаче по тяхното сияещо от синева небе.

Само едно липсваше в щастливите дни на младото семейство. Нямаха си детенце. В началото мечтаеха за него, но не им липсваше. Знаеха,че с времето то ще дойде в живота им. Дните летяха, а то се бавеше. Започнаха да се замислят младите, после потърсиха помощ и все чакаха. Дните се нижеха…

Тогава Бог също се замисли. Гледаше в дебелите си тефтери, разчиташе Съдбата на семейството. Нямаше да бъде лек пътят им и той се чудеше дали да обрича още една душа да крачи по този път. Колебаеше се Всевишният, гладеше бялата си брада и поглеждаше около себе си безгрижните, почиващи си Души. Летяха малки ангелчета из простора. Как да извика някое от тях и да го прати на Земята, да се роди в това семейство, да ги зарадва.  Беше се замислил Бог когато някой  лекичко го подръпна за бялата дреха. Погледна надолу. До коляното му седеше малко, русичко същество, усмихваше се и го гледаше с огромните си очета.

- Господи, - рече малкото Ангелче – разреши ми аз да сляза в това семейство, да бъда тяхна дъщеря. Да зарадвам дните им.

Усмихна се Старецът и го погали по къдравата главица.

- Добре, чедо, да слезеш. Съгласен съм, но ти знаеш ли каква ще е Съдбата ти в това семейство. Те са добри, обичат се , в детството ще живееш прекрасно с тях. Лошото е, че е отдредено мъжът, който ще бъде твой баща, рано да се прибере тук, в нашите небесни селения. Жената ще остане сама долу, на Земята и никак, ама никак няма да й е лесно. Ти ще трябва да споделиш трудният й път докато отново тръгне напред. Няма да е лесно. Готово ли си да поемеш това върху крехките си плещички, да вървиш по пътя й с нея?

Ангелчето се засмя звънко, хвана ръката на Бог и умолително го погледна.

- Нека да отида. Тя ще е моя майка, ще й помагам, ще бъда до нея. Моля те, дядо Боже!

Как можеше да откаже Господ на тая чиста и добра Душичка.

- Върви, върви и се подготвяй. – После погледна в дебелият тефтер. – Утре е 10 май 19 .. по земното летоброене. По обяд да си там. Роди се като дъщеря в това чудесно, младо семейство и носи радост и щастие в техният земен път. Направи ги щастливи.Те заслужават. На добър час.

Отпусна се доволно в креслото си Бог и избрати своят чудесен Дар на щастливото, младо семейство във Велико Търново, България на Земята.

Благодаря ти, Господи