Лежеше на съседно легло. Висока, кокалеста жена. На възраст,
но си личеше, че старателно поддържа външният си вид. Общителна и весела. Чудех
се защо е в болницата като няма видими причини. Оказа се диабетичка, влязла за
регулиране на инсулина.
Сближихме се за тия дни на престой. Съпругът починал, тя
живее сама. Около 70-годишна. Единствен син, научен работник в специална
област, заминал за Щатите и там останал. Много привързани един към друг.
Непрекъснато се чуваха по телефона, говореха дълго. Питах я защо не отиде при
него. Замълчаваше…Той нямаше семейство, друг човек не пречеше на това да са
заедно. Не чух да се оплаква, да жали, че е сама, въпреки мъката по сина, която
прозираше зад всяка дума. На всеки разказваше колко е добре, как се справя.
Синът й не я оставя за нищо, чуват се по много пъти на ден. Не й липсват пари.
Има си ред в живота и дните. Зад всичката тази веселост личеше дълбока мъка.
Аз, току-що изгубила съпруга си, се чудех откъде тази доста по-възрастна жена
от мене намира сили и кураж да не показва никому болката си. Знаех колко е
трудно човек да владее загубата и мъката.
Без много думи и специални признания, в края на престоя ни в
болницата жената ми каза:
- Работата на сина ми е важна и добре платена. Добре е за
него. Тук няма къде да работи в тая област, а там дава много и получава много.
Удовлетворен е, а и така се осигурява. В случай, че остане сам в живота поне
финансово ще е обезпечен. Аз съм добре тука, ходя му на гости, той си идва,
чуваме се. Няма какво да искам и не мога да му преча. Той трябва да върви по
своя път. Не мога да му увисна на врата и да спирам развитието му. Моят живот
аз съм изживяла така както искам и не лошо. Да остана сама е било моя Съдба.
Нека той върви напред по своя път. Аз съм майка и не мога заради себе си да
преча на детето си. Насърчавам го и не му давам никакъв повод да се тревожи за
мене. С друго не мога да му помагам на стари години. Поне да не му преча.
Срещата ми с тази жена, с тази майка, беше един от
моите уроци по пътя на Живота.
Да си Майка е длъжност преди всичко с мисъл и действие за
живота на децата ти. После идва всичко останало.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар