Както всяко внуче и аз обичах безкрайно моята
баба. За мене тя беше пример за всичко. В нейните думи и поучения никога не се
съмнявах. Вероятно и тя като всеки човек е имала своите недостатъци, но за мене
нямаше никакви.
Вече бях голяма, омъжена. При едно от гостуванията ми при нея получих още един мъдър урок.
Баба живееше в голяма къща в края на селото. Тя беше лечителка, бабуваше. В други мои разкази съм споменавала,че почти нямаше човек, комуто да не е правила добро. Когато остаря и закъса с ходенето при нея често идваха благодарни хора. Ей така, да я "видят как е, какво прави кака Нейка".
В този ден отново дойдоха няколко жени. Баба им се зарадва, покани ги в къщи. Поседнаха, поприказваха. Някои се посъветваха за това-онова с нея. Баба смъкна от гредата кошничка, в която къташе кутийка локум, друга с лимонови резанки и задължителните бучки захар. Почерпи гостенките си, донесе табла с чаши вода. Когато ги заизпраща откъсна от градинката си по стръкче здравец за всяка.
Останахме сами и тогава видях,че жените бяха оставили торба с някакви дарове. Вътре имаше килограм захар, пакет брашно, пакетче леблебия за кафе, два големи лимона. Обърнах се възмутено към баба: защо са й донесли тия неща? Нали знаят,че майка и татко живеят на200 метра от нейната
къща, че всеки ден са при нея. Не е останала без грижи и провизии. Другият брат
на баща ми също живее в селото, всяка събота си идва и не с празни ръце.
-Слушай ба, слушай ме - потупа ме баба по ръката кротичко - слушай и запомняй. Туй жените го знаят много добре. Те не са го донесли защото нямам. Аз съм стара жена, вдовица. В такъв дом с празни ръце не се влиза. Господ така е отредил. За хаир на носещите и за добро на дома, в който се гостува. Затуй ги донесоха жените, затуй и аз ги приех. Да са живи и здрави.
Моята мила бабка ми даде още един житейски урок. Нито носещият ще обеднее, нито получаващият ще се замогне.
За хаир е, т.е за добро.
Вече бях голяма, омъжена. При едно от гостуванията ми при нея получих още един мъдър урок.
Баба живееше в голяма къща в края на селото. Тя беше лечителка, бабуваше. В други мои разкази съм споменавала,че почти нямаше човек, комуто да не е правила добро. Когато остаря и закъса с ходенето при нея често идваха благодарни хора. Ей така, да я "видят как е, какво прави кака Нейка".
В този ден отново дойдоха няколко жени. Баба им се зарадва, покани ги в къщи. Поседнаха, поприказваха. Някои се посъветваха за това-онова с нея. Баба смъкна от гредата кошничка, в която къташе кутийка локум, друга с лимонови резанки и задължителните бучки захар. Почерпи гостенките си, донесе табла с чаши вода. Когато ги заизпраща откъсна от градинката си по стръкче здравец за всяка.
Останахме сами и тогава видях,че жените бяха оставили торба с някакви дарове. Вътре имаше килограм захар, пакет брашно, пакетче леблебия за кафе, два големи лимона. Обърнах се възмутено към баба: защо са й донесли тия неща? Нали знаят,че майка и татко живеят на
-Слушай ба, слушай ме - потупа ме баба по ръката кротичко - слушай и запомняй. Туй жените го знаят много добре. Те не са го донесли защото нямам. Аз съм стара жена, вдовица. В такъв дом с празни ръце не се влиза. Господ така е отредил. За хаир на носещите и за добро на дома, в който се гостува. Затуй ги донесоха жените, затуй и аз ги приех. Да са живи и здрави.
Моята мила бабка ми даде още един житейски урок. Нито носещият ще обеднее, нито получаващият ще се замогне.
За хаир е, т.е за добро.
Бях много млада, а тя все още не беше напуснала
този свят…моята скъпа баба Нейка Тотева, лечителката.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар