Вестта

Пряко силите си бърза нагоре. Слънцето отдавна беше изгряло, но росата тежеше върху крехките главици на тревите. В селото телефоните нямат обхват, а тя трябваше да го чуе. Когато се разделиха той не беше добре и сега искаше да чуе гласа му, да види как е. Тежката болест мира не му даваше, но той я насърчи да замине. Само ден-два ще е, ще се справят.

Затова сега бърза без дъх. Там, на високото може и да има покритие, да има сигнал, да проработи немият телефон. Пътеката се виеше нагоре обрасла с буйна трева. Ранно лято  е, Еньовден иде. Всичко цъфти, всичко жужи. Цикадите, пчеличките, разноцветни пеперуди, всички като омаяни летяха, опитваха се да кацнат на някое росно цветенце. Тя бърза, а сили не й оставаха.

Утрото е хубаво, свежо, небесносиньо. Пълни гърдите с благодат. Пътеката я води все по-нагоре. „Боже, колко запустяла мера” - мярна се в ума й - „не е оная, от детството”. Понечи да се обърне назад, да погледне към селото, да види бухлатото зелено на дърветата, да мярне камбанарията на църквата и ширинето над всичко, но се сети къде отива и отново хукна нагоре. Бърза, а все едно в ням филм на забавен каданс, не можеше да стигне. Все поглежда безизразният екран на телефончето си и надписът „Няма сигнал” я бодва право в сърцето.

Най-после изскочи отгоре, на високото, слънцето заля с позлата всичко наоколо. Треви, дървета, лицето й. Заслепи я. Надникнало беше над Ветите лозя и пиеше росата от поляните.

Въздъхна премаляла, вече има сигнал.

„Ало” - чу гласа му - „Здравей, как сте там, на село? Как е дядо? Не се тревожи, държа се”.

Тихо приседна, отпусна ръце в скута си разтреперана. Сълзите й закапаха сред дъхавите треви. Жив е, жив е. Милият, ще издържи. Само след няколко часа си тръгва, довечера ще е при него. Пак ще са заедно. Няма да се отделя от него.

Слънцето закачливо надничаше зад рамото й, една мравка беше тръгнала на дълго пътешествие по роклята й, пчеличка с мокри крилца търсеше място да ги изсуши. Красота, красота й показваше божият свят. Благодат и омая навсякъде.

Лошото предстоеше.

Милка Маркова