Ширнали се и прегорели, закатерили се
нагоре, нагоре поляни. Тук-таме из тях бухнали китки дървета крият в дънерите
си изворче, дало начало на поточе, което бърза надолу, за да стигне спокойните
зеленясали води на близкото дере. По жиците край пътя все по-малко птици се
събират за далечен път, а другите, които имат смелост да останат и през зимата
се реят волно из есенното небе, тук-таме осеяно с накъдрени бели облаци.
Обагрила се, гората жълтее, червенее и какви ли не краски още шарят
палитрата й. Отрупани с плод шипки и глогинки свели клони до земята подготвят
храна за птичките през зимата. Проснали се на шир и длъж изорани ниви,
успокоени подир летния труд са се приготвили за идващата зима. Слънцето грее
топло и укротено, гледа с любов божия свят и бавно обхожда небосклона.
Безкрайна нега и благодат владее поля и баири. Последни цветя кичат тревите.
Тиха и златна есента шета, приготвя земята за зимен сън.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар