На долния край на градината дядо винаги сееше фитара с люти
до смърт чушлета и друга, с пипер за да има жените какво да турят в манджата.
Тези фитари бяха стратегически. За вечеря не се налагаше да се ходи до бахчата,
а само до дъното на градината.
В дувара дядо беше направил малка портичка . През пътя
ромолеше една от многобройните селски чешми. С девет корита за водопой на
животните и с чучур целогодишно пълен с бистра вода. От там дядо вземаше с
кобилицата и бакърите вода, и напояваше ценната си малка бахчичка. Не му
тежеше, че цял ден е работил на полето. Слизаше в долния край на градината,
отваряше малката портичка и отиваше на чешмата.Освен комшиите от махалата,
вечер вода наливаха и циганките от близките цигански къщи. Те пристигаха чисто
облечени, гиздаво стъпвайки с блестящи, винаги добре калайдисани и измити
бакъри на рамо. Сваляха ги грациозно от рамената си, после дълго ги миеха под
чучура. На ръцете им подрънкваха безброй пиринчени гривни, а на вратлетата им
блещукаха разноцветни стъклени гердани. Дядо беше много строг и работен мъж. От
малък останал сирак и дълги години чиракувал по бахчите на газдите из Унгария,
Румъния и Сърбия. Знаеше пет езика. На един от тях обичаше да разговаря с
циганките вечер на чешмата. Винаги ги заговаряше на техния език. Първо ги
поздравяваше, а те чинно, с наведени очи отговаряха на български "Добър
вечер, бай Миньо". После той продължаваше да ги пита на техния си език
нещо, те му отговаряха, а когато си тръгнеха пак уважително му казваха на
български довиждане. Дядо напълваше своите бакъри и ги вдигаше леко, като перца
на кобилицата. Продължаваше да свещенодейства в дъното на градината. Вечерта
вече почти покриваше с лилави сенки всичко наоколо. Козодоят се обаждаше
изрядко от дърветата край близката кариера. Дядо затваряше малката портичка,
набираше в ризата си люти чушлета, зер без тях никога не сядаше да вечеря,
откъсваше и по някоя пиперка. Да опекат жените за другия ден, да си вземе на
къра подправени с много оцет и малко олио . После поемаше нагоре, към светналата
вече къща за заслужена почивка след дългия, изпълнен с много труд ден.
фитара- леха със зеленчуци
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар