Телефонно обаждане

Трябваше да се обади. Остави куп недовършени неща. не помнеше защо, знаеше само,че трябва да се обади и да ги подреди, да разпореди, да не стане гаф. Избираше номер след номер и все - никой насреща. Недоумяваше, стягаше го сърцето, ядосваше се и беше нетърпелив. Не обичаше недовършени неща, не искаше заради него хората му и работата да страдат. Нищо не се получаваше с тоя телефон, какво става с  оператора? Ядосваше се все повече. Посегна за другия...не го намери... ...бавно осъзна... Тя, жена му, на изпроводяк, преди отвъдното беше оставила телефона му само..., без картата. Там карта не му трябваше. Жена му знаеше, че той без телефона ще бъде като без ръце, знаеше, че неизпълнените задачи са много, че ще му трябва телефонът, но картата вече е без значение....Тя винаги го разбираше и знаеше какво му трябва..... в оня свят, земния, останал там... Милка Маркова