Дядо Станчо на пазар

 На ранина пое стареца към близкото градче. Леко ходеше,  беше чевръст. За има-няма час ще прибяга до пазара да продаде туй-онуй. После да  купи малко катран и да  се прибере. На нива ще се ходи, ще се оре. Дядо Станчо е пъргав и работлив старец. Винаги стъкнато облечен, ръкавите на ризата му бели, та бели. Той ли беше чистника, бабата му ли, не мож каза, ама като неговите бели ръкави никой старец не носеше. Пък и зевзек падаше малко дядото. Не седеше ухилен по цял ден, но излеко дума казваше и дълго ти държеше майтапа му.

Стигна пазара дядо Станчо, поспря на края му. Реши, че по-навътре ще иде, щото може коконите от града да не стигнат до неговата торбица. Развърза я, отвори и взе да зашепва от бялата леща насипана вътре. Ето и първата госпожа го наближи. Погледа го, наведе се, побутна лещата в торбичката и попита: ”Бързо ли увира лещата, дядо?”. „Ууух, амчи бързо зер, как не? Докато се обуя и събуя, и готова, бабата я насипва” Ха на тая булка килце, на другата половинка, че и четвърт на трета, торбичката се опразни. Преброи париците дядо Станчо, мръдна към катранджията, купи катран и хвана пътя за село.

Мина се някой ден, баба Мина пак го спеши. Трябва й сол, малко газ, да грабва останалия пестил, сушените сливи, малко от белия боб и да отива на пазар. Намери си място дядо Станчо, разположи стоката. „Аааа, дядо, дядо, ти защо ми продаде тази леща миналата седмица. Не увира по цял ден, а ти каза ,че докато се обуеш и събуеш е готова”- до него стоеше червосана и белосана госпожа. „А, имаш грешка, госпожа, не съм излъгал аз. За толкова увира лещата. Сутрин като си обуя цървулите бабата я слага на огъня. Вечерта като ги събуя, лещата вече увряла и бабата я насипва.” - хитро и под мустак усмихнат отговаря дядо Станчо.

Продава той стоката си, купува на бабата сол и другите заръки, и потегля към селото. По пътя го настига младо момче, таман повдиганало се работа да върши. По къра на баща си да помага. Гледа катраницата на дядо Станчо и го пита:”Абе, дядо Станчо,ти като намажеш главините на колата и катрана се насъбере отстрани, какво го правиш?” „Какво ли дядовата - отговаря леко накрехнал калпака над веждата си дядо Станчо - ами като отчупя един комат от топлата пита, дето баба ти Мина ми е турила за пладня, че като почна да топя от катрана, все едно, че маджун топя. Сладко,сладко,      ям,ям” -разправя дядото и бодро крачи към селото. Младокът се почесва по тила, мисли, мисли и се чуди - верно лий туй нещо, не е ли? „Ти, момче, виде ли на нашия комин голямата плоча дето съм я турил най-отгоре?  Видял си я, комина висок, плочата голяяяма. Ама знаш ли що е тъй? Оня айроплан, дето фърка тез дине по небето, като рече да почива да има де да кацне” - доволен поглажда мустак дядо Станчо. В сладки приказки не са усетили кога са стигнали селото и ей ги къщята им. Оставя момчурляка да се чуди, а дядото бързо отваря вратника и влиза в къщи, че не само работата, ами и баба Мина откога го чака.

:Милка Маркова