Великден от детството

Тогава пролетта идваше мааалко по-късно. Сезоните все още се деляха на четири. Грееше слънце, зеленееше се тревица, синееха великденчета, жълтееха глухарчета, но си беше хладничко. Хладно или не, дъжд или не зададеше ли се Великден жените във всяка къща оставяха всяка друга работа и започваха чистене. Не съм запомнила някога майка и баба, а и другите жени да си кажат: абе тая година имаше дълга зима, много кърска работа, студено беше, дъждовно, ще чистим като се затопли. Един Великден все ще дойде и ще мине. Това не можеше да се случи. Не ги чух и някога да пустосват,че са изморени, че много работа имат, че кога ще стане то, това чистене. Напротив! "Обръщаха" цялата къща, измазваха стаите, в които цяла зима се е палило печка, измиваха прозорците, а тогава нямаше препарати за чистене. С вестници и чиста вода. Чергите и килимите задължително минаваха през пролетните води на селското дере. Ревниво вардеха децата и мъжете да не нанасят повече боклуци вкъщи. През Страстната седмица /по-късно научих,че така се наричала/ почти нямаше какво да се чисти. Ще изгладят някоя покривка, перденце ще закачат. Не съм запомнила дали в четвъртък или в събота червяха яйцата. За мене нямаше значение, важно беше,че напълваха кошницата /същата като тази на снимката в началото/ с боядисани яйца. Запомних време, когато се боядисваха дюс, т.е без украса. Запомних и времето когато започнаха майка, и приятелките й да украсяват яйцата с мрежички, и тревички, с рисувани букви. Няма никога да забравя козунаците, които се месеха по къщите. Задължително майка и баба се изкъпваха преди това. Запалваха буйно печката в кухнята и "вътрешната" стая, месеха, съветваха се, слагаха ги да втасат на топло във вътрешната стая и беше абсолютно забранено на нас децата да влизаме или открехваме вратата. Козунаците са много мъхнато нещо, само малко хладен въздух им трябва и са готови "развалени". В цялата къща ухаеше на лимони, захар и брашно, на тесто, на празник. Разбира се лимоните се пазеха на лимоновото дърво специално за Великденските козунаци. Нямаше къща без поне едно лимоново дръвче, а още щом зазрееха първите плодове, се оставяха поне два-три лимона, най-едрите за козунаците. Непременно майка изплиташе и козуначени кошнички с по едно или три яйца за всички деца - от къщата и гостите. На разпети петък на мене се падаше да придружа баба на църковната служба. Срещу самия Великден вечерта майка и баба изваждаха "нови" черги и килими за всяка стая, тогава застилаха и стълбищата, на всички легла празнични покривки и възглавнички, на масите празнични покривки. В тая нощ ние децата почти не спяхме или така ни се струваше от вълнение. 
На сутринта, докато баба и дядо се върнат от църква /вече имаше забрана за младите да посещават църквите/ майка подреждаше масата, украсяваше я, винаги имаше букет от нацъфтели лалета,нарциси, панерчета с яйцата, подредени козунаците, печено агнешко и задължително пилешка чорбица, баница със спанак. 
След празничния семеен обяд настъпваше едно голямо гостуване, в кръстниците, в родителите на майка ми, у нас пристигаха кумци и братята на баща ми, веселба, честитене, размяна на яйца и козунаци, а за нас децата безкрайни игри и олелия. 
Не бяха много богати времена и лесни, но никога не чух оплаквания от възрастните срещу празниците и на самия Великден от лошата участ, от тежкия живот, от правителството или от беднотията. Веселяха се от сърце, събираха се с близки хора и почитаха Бога и традицията. 
Така беше някога, много отдавна, около средата на отминалия завинаги 20 век, или поне това остана в моите спомени. 

Милка Маркова