В далечната си пролетна младост имах любов
вълнуваща душата, учудена и дръзка, мечтаеща, безгрижна.Тази любов отмина вихрено
в годините.
Брачен венец ми надяна спокойна любов, мила и нежна, грижовна и
всеотдайна. Беше безметежна. Тази любов си отиде от мене завинаги.
Неочаквана
любов, късна, внезапно ме връхлетя есенно. Страстна , поглъщаща , шеметна,
дълбока и вярна. Всичко, което липсваше в предишните.
Дочаках я.
Милка Маркова
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар