Творението на Господ

Творението на Господ 

Днес е един от редките спокойни и щастливи дни.

Така се стекоха нещата, че мога да мръдна от офиса и няма кой, и за какво да ме потърси. Много рядък момент е това и изведнъж гърдите ми се издуха от щастие, спокойствие, копнеж. Грабнах си чантата, разхлабих възела, тръшнах се в колата и потеглих. Още не знаех накъде, но важното е да се измъкна от паркинга и беж далече, далече. Към къщи? Не, нямаше какво да правя там. Жена ми е командировка за няколко дена. Децата са големи и всеки е по пътя си. Любовница нямам. Е, не ме отписвайте!  Това, че нямам не значи, че съм извън играта. Първо, с жена ми сме си близки и приятели цял живот. Тръпка има помежду ни, не е загасвала. Не ми се шета и на любовница само щото е модерно. Някои приятели ми подмятат леки закачки, но това не ме тревожи. Като не ме тегли отвътре, да си слагам таралеж в гащите ли? Няма да стане. Та, нямам любовница, при която да отида за отмора. Имам обаче вила в лозята край града. Реших, че там ще ида. Ще поседя под сенките на дърветата. Ще послушам птички, ще почета нещо и може надвечер да се прибера или утре сутринта. Обадих се на жена ми каква случка ми се случи и поех към лозята.

Слава богу, след 5-6 километра по магистралата, загърбих фученето и прахоляка й, отбих по тесен път и полека се емнах нагоре из лозята. Вилата ми е на горния край, пътят се вие леко, полегато. Не се усеща баир, но се издигаш незабелязано. Отворил съм прозореца, дишам с пълни гърди. Прохладата вече се усеща, зеленее, мир и покой. Гроздята нависнали, черешите отдавна освободени от плод, помахват с листа. В далечината пред мене забелязвам колоездач. „Колко хубаво, -  мисля си.- Караш бавно, оглеждаш се и в същото време раздвижваш бедра“. Наближавам бавно колоездача и трябва да внимавам да не кривне нанякъде и да стане без беля,  беля. Осъзнавам, че човекът пред мене е жена. С пъстра рокля, капела на главата,  с развети панделки от капелата. Забавям още повече колата и карам след нея. Красиво е да видиш жена на колело. Не е често срещана гледка. Още повече да е с рокля, а не с къси панталонки или дънки. Не обичам жена с дънки. Колкото и очертано да е дупето й, само като си помисля колко дебел плат е дънковият …не,не.  Жена с къси панталонки донякъде е приятна гледка. Виждаш цялото голо бедро, виждаш красотата на фигурата ясно. Жена с рокля обаче, е най-красивото нещо за мъжкото око. Не било така в хор ми казваха синът и дъщерята. Може, може днес да не е така, но за нас, по-старото поколение мъже е така. Жена, с рокля около коляното, а че и с деколте, без ръкави, прелестно нещо е това. Има какво да гадаеш, да обмисляш, да се надяваш да зърнеш и да се чудиш дали ще е това, което ти очакваш. Та колоездачката пред мене е точно с такава рокля. Не е с дълги коси, късо подстригана и под периферията на шапката се вижда красиво извита шия, закривана на времена от развяващата се панделка на шапката. Краката въртят педалите, обути в леки платняни обувчици, а роклята се отмята, открива коляно или бедро и пак го закрива.

Унесен в мисли и гледка не задминавам, а карам след жената. Тя се обръща на няколко път  и после ми махва с ръка да я задмина. Може би съм я изплашил. Ама, че съм! Не се ли досещам, че тук, сред усамотението, следяща те кола за една жена е заплаха. Задминавам я със съжаление, бавно се изравнявам с нея. Подавам се навън от прозореца и й се усмихвам извинително като махвам с ръка. Тя ми отвръща също с усмивка и разбиране. Кривва за миг колелото, после отново се усмихва. Пред нея е закрепена кошница с набрани полски цветя.

Отминавам и карам отново по-бавно, следя я в огледалото и се наслаждавам. Красота. Жената е красота. Добре, че Господ е създал това творение. За радост и наслада не само на окото ,но и на душата. Замислен, замечтан, не съм забелязал кога жената е изчезнала в някой от страничните черни пътища из лозята. Пред мене е и отбивката за вилата ни .Завивам рязко, спирам на полянката и излизам от колата. Блажено се протягам, а птичия хор е спретнал подобаващ концерт за посрещането ми. Взимам си чантата и потъвам в прохладата на лозята и дърветата.

Милка Маркова