Два шиника овес

Два шиника овес

Дядо Станчо

Случи се тъй, че пролетес,коги овесът беше още на зелен клас воловете на дядо Станчо се напасоха  до насита в една нива на другоселец. Момчето дето ги пасеше се заиграло с другите пастирчета, забравило воловете и те право в чуждата нива. Едва ги спаси дядо Станчо, викаха доктор, цяла нощ се маяха  на двора край тях, ама на сутринта си взеха въздух. Оправиха се добичетата, даврандисаха се и се захванаха с кърската работа. То хубаво, ама разсилният една привечер донесе вест на дяда Станча - утре го викат в Общината. Другоселеца подал жалба в поповския съд, съдията утре ще дойде и на място ще съди дяда Станча.

Е, срещу властта не се рита, хеле срещу съдията пък - хич. Събраха се другоселеца и дядо Станчо в Общината, съдията важен и мазен, с кръгли очила на носа отсъди: воловете нанесли щети на другоселеца в размер на два шиника зърно. Ще рече,че са опасли два шиника овес от зелената нива на другоселеца. Дядо Станчо да компенсира загубите и да насипе двата шиника от своя овес в чувала на ощетения. Примерно дядо Станчо прие присъдата, мълчешком поведе другоселеца към къщи. Още от портата го закани да влезе,  да разпрегне воловете си, да заповяда в къщи. Извади павурчето с ракията, седнаха на судурмата да отпочинат и дядо Станчо се провикна към бабата си: „Мино, Мино, ела сам. Слушай сиги, иди в хамбара и напълни два шиника с овес, па ги сложи пред воловете на чиляка. Докато ние се почерпим и си кажем думата, воловете да си хапнат и да си изядат присъдата.” „Що думаш, бай Станчо, как тъй ще изядат два шиника овес добичетата, ще се пукнат”- скокна уплашен другоселеца. „Ааааа, няма им нищо, джанъм, я седи спокойно. Щом моите два вола изядоха зелен овес два шиника и са живи, що твоите да не изядат спокойно два шиники узряло зърно”.

Засрами се другоселеца, скокна, запрегна добичетата и  без да се обръща назад потегли за своето село.

Милка Маркова