Токчета
Чук-чук-чук. Отеква в ушите му и дърпа погледа му . След тях. Тънки и
високи, следва опънат ръб, задъхана извивка и оная сладка трапчинка. Трапчинката
е почти забравена вече. Тия панталони я скриват, забравя човек за нея. Когато
пък няма панталоните не остава време да я търсиш. Роклята й се отмята
колебливо,открива трапчинката,после отново я закрива. Почакай де, почакай още
малко, само да погледна колко е сладка-мисли той и върви все след нея. Не, не,
не е това, което си мислите, пътят му е нататък. Вървеше и си мислеше за своите
си работи докато се усети,че погледът му е попаднал неочаквано на нещо красиво
и необичайно. Жена в рокля. Рядкост в днешно време. Рокли се виждат само на
официални сбирки, почти не се срещат по улиците. Каква красота! Жена в рокля и
с високи обувки. Тънкото токче заковава погледа и те мами нагоре. Кара те да
мислиш какво ли е коляното, а бедрото? Дали е меко закръглено или източено и
тънко? После лека премала стигнеш ли още нагоре. Фантазията ти лети, а роклята
се отмята, походката е красива, плъзгаш поглед още нагоре. Боже, какво прави
една рокля и едни високи токчета! Жената също е друга когато е с рокля. Тя ходи
грациозно, дори вече не бърза толкова. Сама осъзнава без да го иска,че е
красива, че е фина и не й отива да търчи по улицата или да крачи делово. Тогава
поклаща снага, изпъва бедро, а гърдите й нямат нужда и от грам силикон. За
какво си мислеше той забрави, а и не беше толкова важно. Стана му радостно,
видя му, се че слънцето днес грее някак чисто. Помисли си, че всъщност не е чак
толкова лош живота и проблемите неразрешими. На кръстовището пътищата им се
разделиха. Жената слезе от тротоара. Роклята й откри повече от красивата
трапчинка, поколеба се за миг,отново я покри
и високите токчета отнесоха видението на отсрещната страна.
Мъжът зави по своята улица и усмихнато продължи.
Милка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар