Среща във влака

Беше само на 32 години  когато избягал от казармата войник застреля мъжа й във влака. Остана с две малки дъщерички на ръце. Много мъка и перепетии преживя докато отгледа децата, но вече бяха ученички в горните класове. Можеше  малко да си отдъхне. В предприятието я уважаваха шефовете, гласуваха й доверие за много неща. От поделението, в което работеше съпругът й колегите също не я забравяха. Случи се така,че в техния вход, етаж по-нагоре живееше самотен мъж. Почти на нейните години, с няколко по-млад. Не срещнал до днес любовта, останал сам. Често й помагаше с каквото може - понякога ще смени изгоряла крушка, кранче ще поправи. Тя пък сготвила нещо вкусно, отсипваше в купичка  му занасяше. Да хапне сготвено. Постепенно приятелството им се превърна в любов. Дъщерите й го приемаха. Сърцето й малко се отпусна, понякога вече мислеше и за себе си, не само за децата. Родителите на мъжа  й харесаха Йордан, одобряваха го. Нея обаче не одобряваха неговите родители. Не пожелаха да я видят, да се запознаят, говореха лошо за нея. Йордан не можа да се пребори с тях, да ги убеди поне да се срещнат.

Този ден Николина пътуваше с влака от София. Връщаше се след една командировка. В купето при нея се настани  възрастна двойка. Както си му е реда заговориха се, заразказваха си живота. Като разбраха от кой град е Николина и къде работи възрастните хора се спогледаха, кимнаха си в знак на съгласие и жената попита:

-Ти като работиш там, познаваш ли една Николина. Вдовица. Мъжът й навремето го убили във влака?

Николина трепна.                                                                                   

-Познавам я, защо питате? Искате нещо да й предам ли? Ваша близка ли е?

Мъжът и жената пак се спогледаха и жената продължи:

-Ще ти споделим нещо. Тази жена е оплела нашия син в мрежите си. Гледа да го завлече в гражданското, да му вземе апартамента, да уреди дъщерите си с жилище един ден. Той остана сам, неженен до сега, вече над четиридесетте, лесно се е подлъгал. Вдовица с деца! Горкото ни момче. Ние не сме я виждали де, но такива неща ни разказаха хората. Ти като каква жена я познаваш тази Николина.

- Ще ви кажа - усмихна се Николина -  Не зная кой ви е казал всичко това. - и разказа  историята на живота си и срещата с Йордан. Възрастните хора слушаха внимателно и все повече се отпускаха. Не им се виждаше толкова лоша Николина, ако е вярно всичко, което им разказваше тази жена.

- Ама ти лично ли се познаваш с нея, приятелки ли сте, колежки ли? Ти всичко много подробно знаеш - попита мъжът.

- Да, познавам я. Аз съм тази лоша Николина.- промълви едва сдържайки сълзите си младата жена. - Не зная защо искате вашият син да е нещастен. Аз си имам жилище, децата ми си получават пенсии заради мъртвия си баща, нямаме нужда от имотите ви. Аз просто обичам Йордан, децата ми също го обичат, а и той нас. Добре ни е заедно. Щастливи сме. Защо не искате да го разберете?

Възрастните хора не можеха да повярват. Не искаха да повярват, че това е страшната жена. Николина с усмивка им показа личната си карта.

Тяхната гара наближаваше. Мъжът и жената бяха замлъкнали и не знаеха нито какво да говорят, нито къде да сложат ръцете си, нито накъде да гледат. Срамуваха се и не вярваха,че всичко това се е случило. Просто Съдбата се беше намесила най-после за да защити една любов.

Отдавна Николина и Йордан са семейство. Момичетата пораснаха и поеха пътя си. За съжаление тяхно дете не се роди, но те си останаха едно хубаво, сплотено и щастливо семейство. Често им гостуваха родителите. Нейните, неговите и родителите на загиналия й съпруг. Радваха се на щастието им.

Милка Маркова

Интернет запознанство

Инетренет запознантство.

Нощта беше студена и като по правило непрогледна. Винаги в такива нощи се случват неприятностите. Встрани от пътя все още се белееше сняг. Беше преваляло рано тази есен и не бързаше да се стопява.

 Колата летеше все едно разбираше колко е спешно. Беше взел приятел със себе си. Когато късно през нощта телефонът му звънна и видя нейното име помисли,че сънува. Отдавна връзката им беше изчерпана, бяха се разделили официално така да се каже. Всеки тръгна по пътя си, но и двамата бяха все още сами. Сънен, реши все пак да вдигне. Може да иска да се видят или да се съберат? Смътна надежда направи опит да се надигне в гърдите му, но не успя. Гласът й беше слаб, говорът почти фъфлещ. Каза му къде се намира и го помоли да тръгне веднага, после гласът й замлъкна. Помъчи се да я избере, не вдигаше. Скочи трескаво, облече се, като в същото време мислеше на бързи обороти. Помоли много близък приятел, когото събуди да тръгне с него. Когато стигнат при нея, трябваше да има човек, който да откара колата й обратно. Тя не беше в състояние доколкото усети по гласа й.

Лили беше жена прехвърлила  четиридесетте. Бавно се изкачваше към половинвековния юбилей, но беше очарователна жена. Красива, елегантна, на всичкото отгоре умна и голям специалист в професията  си. Синът й вече беше голям, а връзката й с колега беше завършила неочаквано и за двамата. Тя искаше семейство,той напатил се, все не се решаваше. Не се разбраха, отначало започнаха на инат, а после всеки затърси нова връзка, по свой вкус и предпочитания. Както се случва днес Лили срещна  мъж в един от сайтовете за запознанства. Общуваха виртуално известно време и решиха да се срещнат. Първо в ресторант, после още две срещи на различни места. Не изглеждаше лош човек. Строен, спортен тип, мъжкар. Не беше голям умник, не разбра точно с какво се занимава, но я увличаше  и разпалваше интереса й. На четвъртата среща решиха да отскочат до близка хижа. До там имаше удобен път, може да се ползва кола, близко е, в подножието на планината. От магистралата има-няма 20 километра. Тя предложи да ползват нейната кола. Предпочиташе. Колата й й беше офиса и силата. Много пътуваше и я беше оборудвала да й служи за всичко.

Вечерята горе мина добре, усамотиха се в едно сепаре. Волностите и ласките му й харесваха. Забеляза,че келнера вече не ги безпокоеше, сепарето беше закътано. В салона се вихреше младежка компания и никой не обръщаше внимание какво става зад скритото сепаренце. Ласките му ставаха все по-бурни и смели, ръката му вече шеташе не само в деколтето й. Не й се хареса и това,че я повали на седалката и видя разкопчания му панталон. Тя беше изискана жена, нейното виждане за любов и секс не включваше разни случайни сепарета и свидетели. Опита се да му се противопостави и тогава усети силен шамар, после юмрук, после друг. Видя лицето на още един мъж надвесено над нея. Понечи да извика, но затулиха устата й, брутално проникнаха в нея, извиваха гърдите й, унижаваха тялото й. Въртеше се, искаше да вика, да скочи, да избяга. Не можеше. Младежите дигаха врява до възбог, никой не чуваше и не виждаше. Мъжете се смениха. Отново последва болезнено изнасилване и удари по тялото. Когато всичко свърши, той приближи лице до нея и просъска: „Нито дума. Ставаш и тръгваш между двама ни. Излизаме”.

Всичко я болеше, стенеше, беше полегнала върху волана на спрялата си край пътя кола. Дочу шума на магистралата. Бавно надигна глава, гадеше й се, главата й се въртеше. От двамата изнасилвачи нямаше и помен. Предното стъкло на колата беше напукано от силен удар, чантата с парите и телефона липсваше. Колко още е лежала така не помнеше. Усети, че й е студено, надигна се полека. Бавно в главата й се оформи мисъл. Ще му се обади. На Него. Само той й е близък, само той ще й помогне. С трепереща ръка затърси встрани от скоростния лост. Там, в една малка нишичка винаги държеше резервен телефон и малко пари. За всеки случай. Когато чу гласа му, само промълви къде е и че има нужда от помощ.

Оказа се, че мъжът от Интернет е стар познайник на полицията. Задържаха го още същата нощ. Преди два месеца бил освободен от затвора където излежал поредната присъда за изнасилване. Лили  поседя в болница, имаше нужда от лечение. Не бяха само раните от побоя, имаше опасност от венерически заболявания. Всичко отмина. Завърши едно виртуално запознанство с нещастен край. Един опит за намиране не сродна душа.

Милка Маркова