Крехка, мила, усмихната. С малка плажна рокличка, модерна.
Косичка тъмна, понякога вързана на две стърчащи опашки. Винаги хваната за
ръката Му. Той сериозен, женен за нея от две години и гордостта от тая постъпка
все още не му дава мира. Води я до себе си към плажа и сърцето му прелива от
щастие и нежност. Не ги показва на никого, само я води горд. Стиска малката й
ръчичка в своята голяма и силна, морето се усмихва и приплисква леко към тях
вълните си. Слънцето се издига, пръска топлина и любов наоколо. Дюните ласкави
ги мамят всяка при себе си. Искат да приютят любовта им в горещите си
прегръдки. Пясъчните лилии ухаят на ласки, нежност. Синева, пясък, море и
слънце. Дните им минават така.
Момчето е тук с родителите и по-малката си сестричка. Отпуска
се върху пясъка малко в страни от семейството, по-далече от безкрайните
грижи към момиченцето, родено много
години след него. Винаги ги намира, с поглед. Някъде сред дюните. Двамата,
щастливи. Влюби се в момичето още първия ден, в който го видя. Не можа да
повярва, че е омъжена. Съпругът й му се струва старец. Как е могла да се омъжи
за толкова по-голям мъж. Не знаеше разбира се, че този „старец“ е само шест
години по-голям. „Аз съм й почти връстник“- мисли момчето - „Ето, тая година
завършвам гимназия. Мъж съм вече. Да беше сама веднага щях да се запозная с нея.
Щяхме да изкараме прекрасно лято. Толкова е сладка с тия опашки и малката си
рокличка. Усмивката й е прекрасна“.
„Прекрасна, прекрасна, прекрасна“ – шушнат вълните зад гърба
му. Чакат я и тя тръгва към тях. Пясъкът гали краката й, малки крачета, фини.
Момчето ляга по гръб и надига глава, премрежва очи и я гледа замечтано. Мъжът й
е останал на плажа. Как ще я остави сама сред вълните, оставя ли се такова
момиче.
Момичето е щастливо, отправя поглед към безкрая, на изток.
Бели зайци прииждат към брега. Проблясват слънчеви лъчи, кацнали върху
вълничките. Прекрасно е. Двамата са тук, сами и далече от всички. Един за друг,
един с друг, един към друг по цели денонощия. Какво по-голямо щастие, любов. Обичат
се все едно от вчера са заедно. Прекрасно е.
Дните отминават. Момичето и мъжът влюбени и хванати за ръка,
момчето безнадеждно влюбено и морето, което ги обича.
Момичето е забелязало моментните топли и влюбени погледи на
момчето. Смешно й е, та то може да му е братче. Не се сеща момичето, че помежду
им има само две или три години. Не се сеща, че момчето е вече мъж.
Смяната свършва едновременно, в един хотел живяха. Срещаха
се по стълбите, в градината, на плажа.
Куфарите са пред тях, автобусът на хотела чака с отворени
врати. Последен поглед. По-дълъг и наситен с любов от страна на момчето, смел
поглед. Закачлив и приятелски от страна на момичето. Мъжът й, забелязал
потвърждение на подозрението си, прегръща своето момиче и се отправят загорели
и щастливи на път.
Лято!
Милка Маркова
