В този ден реших да свърша нещо,което никога не бях вършила.
Никога. Миенето на колата си беше негова работа. От денят, в който я купихме до
днес. Бяхме на село при майка му. Откакто свекърът ми почина често ходехме да я
видим. Понякога мъжът ми оставаше да спи при нея. Страх я било. Сеехме
това-онова за ядене в градината. Както всяка снаха и свекърва не се долюбвахме
една друга, но успешно го прикривахме и живеехме в някакъв сговор.
Та пожалих мъжа си, че е много изморен и реших аз да измия и
избърша колата отвътре, в купето. Грабнах каквото трябва, кофа с вода и се
приготвих. Отворих и мислено се поздравих за инициативата, защото си беше за
чистене. Дръпнах предната седалка назад, за да извадя стелките и под нея съзрях
лъскав пакет. Учудих се какво сме забутали там. Извадих лъскавото нещо и видях,
че е подаръчна опаковка. Приятна изненада. Нещо е купил, си мислех и го е скрил
до подходящият момент. Нямаше наскоро случай, но не се и замислих. Подхвърлих
пакетчето на съседната седалка и то се отвори. Ръцете ми бяха мокри вече и не
бутнах, но видях мъжки аксесоари. Любопитството ми се събуди. Отворих пакета и
погледнах. Парфюм, ролон, копринени чорапи и още нещо. Смешно ми стана, че е
забутано всичко под седалката, но някаква лампичка ми светна. Седмица се беше
минала от рождения му ден. На мъжа ми. Това е негов подарък, но що ще под
седалката. Работеше в съседен град и си помислих, колегите са му подарили това,
оставил го е в колата, а пакета е лъскав и е паднал под седалката. Продължих си
работата с почистването на купето. Когато привърших взех пакета и го внесох в
спалнята. Получих целувка за благодарност и се заприготвяхме да си тръгваме.
Влязохме в спалнята да си вземем багажа и преди да му посоча пакета той го
видя. Още нищо не бях казала, а той взе да мънка и да ми обяснява някакви
странни неща. От начало дори не го слушах сменяйки работните си дрехи. После
разбрах, че той се оплита в някакви обяснения от кого е този подарък. Стана ми смешно,
после тъжно. Той е сериозен мъж, не някакъв търчи лъжи и това, което ми
обясняваше нямаше начин да е истина. Полека лека с малки въпросчета объркацията стана още по-голяма. Вече нещо ме жегна
под лъжичката. Направих се на незаинтересувана както си беше преди началото на
лъжите. Сложих пакетчето в чантата ни и си тръгнахме. Градът ни е на 10 минути
от бащината му къща. По пътя той говореше разни неща още по-объркан и
притеснен. Сетих се докато пътувахме за един разговор с майка му. Беше ме
предупредила, че когато мъжът ми спи при нея често нощем говори по телефона.
/тогава още нямаше мобилни телефони/ . Разбира се, тя го питала с кого говори
сред нощите, а той й отговарял, че с колеги. Една нощ случайно чула, че говори
с жена и пак го попитала какво толкова обсъжда с колежките си нощем, не им ли
стигат дните да си свършат работата. Свекърва ми беше интелигентна жена, не
случайно ми подхвърли тези думи . . .
Тогава не обърнах внимание, само се засмях. Сетих се днес, че и в къщи се е
случвало пробуждайки се нощем да сваря мъжа си на телефона, но неговата работа
беше твърде напрегната и отговорна за да подозирам, че сред нощ ще има други
разговори освен по служба с някой защото се е сетил за нещо сериозно. Сега
полека-лека навързах нещата. Към всичко се добавиха и някои неща от интимния ни
живот. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Още много подробности се явиха, които
дори не съм отбелязвала, но са оставали в подсъзнанието ми. Не съм допускала
нещо съмнително защото бяхме много добри приятели, добро семейство, разбирахме
се прекрасно. Интимният ни живот се беше променил, но той наближаваше 50 и аз
не го притеснявах, казвах си остарява.
Мислих целият след обяд. Внесох подаръка в къщи и го прибрах в гардероба му. Той искаше
да го изхвърли защото последната версия беше, че е на някакъв командирован
негов колега от друг град, който го забравил в нашата кола. Мълчаливо върнах
подаръкът в гардероба му. Вечерта вече бях взела решение. Дъщеря ни беше
студентка. Бяхме сами. Спокойно го помолих да ме изслуша. Без нито тон
повишаване на гласа, равно му предложих следното: не ме интересува връзката му.
Щом е намерил жена, с която се чувства по-комфортно и му е добре, аз нямам нищо
против. Никой няма да узнае какво се е случило помежду ни. Той да реши кое ще е
по-добро за него, какво ще обясни на майка си и дъщеря ни. Каквото реши, това
да направи. Аз не искам обяснения и ще приема решението му. Докато сме заедно
не искам скандали или излизане от рамките на досегашните ни приятелски
отношения и уважение. Не ме интересува къде ходи и с кого, но докато е в къщи
човешкото уважение и бюджета не искам да се нарушават. Останалото е негово
решение. Не исках никакви обяснения, нито дебати.
Животът ни продължи равно и спокойно. Условията ми бяха
приети и никой не разбра освен мене какво има и какво се е случило.
Така продължихме напред. До края.
Тя дойде на погребението. Жалех и за нея. Знаех какво е да
изгубиш любимия.
Милка Маркова
